Препоръки за работа в обектите за отглеждане на гъби

I. Инкубация

• По време на слагането на компоста на постоянно място e необходимо да се извърши разтърсване на брикетите, с което ще се подобри въздушния режим и ще се направят условия за равномерен ръст на мицели в процеса на инкубация.

• След слагане на компоста в подготвения обект, в срок от 1 – 2 дена трябва да се отвори брикетът, да се сложи хартия върху компоста, тя да се овлажни и върху нея отново да се върне PVC фолиото (овлажняването на хартията трябва да се повтори според нуждата. Необходимо е да бъде овлажнена през цялото време на инкубацията.).

• Мицелите се развиват най-добре на температура на компоста от 25C и влажност от 95%.

• Съдържанието на CO2 трябва да е колкото се може по-голямо (4.000 – 6.000 ppm).

• Средното времетраене на инкубацията е 14 - 16 дена.

II. Покриване

• След инкубацията се извършва покриване на компоста с покривка.

• Покривката трябва да бъде дезинфекцирана и трябва да има максимална влажност.

• Височина на покривния слой трябва да бъде 5 cm, при това по цялата повърхност на брикета.

• Най-важната задача след покриването е поддържане на оптимална влага на покривката. Средно са необходими от 8 до 20 литра вода на квадратен метър – 5 брикета представляват 1 m2 земна повърхност.

• Количество вода, която се нанася при поливане зависи от качеството на покривката, т.е. от нейната способност да пази влага.

• Динамика на поливане на покривката зависи от опита на самия производител.

• Покривката трябва да има pH стойност от 7,5 дo 7,8.

III. Условия в обекта от покриване до рошене.

Когато мицелите навлезнат в покривката на дълбочина 2/3 се извършва рошенето.

Тази операция е от голямо значение в производството и допринася за следното:

• Дава възможност за равномерно развитие на мицелите в покривката, а с това и равномерно формиране на печурките.

• Влияе върху повишаването на производството.

• Чрез рошенето се късат мицелите в покривката, което стимулира развитието на печурките.

• Намалява риска от отделяне на покривката от компоста, поради което е от голямо значение да се роши до компоста.

IV. Условия в обекта от гребане до фазата на охлаждане.

• От два до три дена след рошенето, мицелите трябва отново да се свържат.

• През този период не трябва да се полива.

• Задължително трябва да се прекрати и вкарването на пресен въздух. В противен случай идва до ранно задебеляване на мицелите.

• Температурата на компоста трябва да бъде 25C

• Влажността на въздуха: 95%

• Съдържанието на CO2 : 4.000 – 6.000 ppm

V. Охлаждане и формиране на рожбата

• С охлаждането трябва да започнем, когато мицелите отново се свържат и започнат да излизат на повърхността на покривката.

• С тази операция престава вегетативната фаза на развитие на мицелите и започва генеративната фаза - фруктификация.

• За да се стигне до фруктификацията e нужно да се сменят микро-климатичните условия в обекта с помощта на вентилационна система, т.е. система за климатизиране.

• Нужно е поливането да се прекрати до момента, до който не се формират първите печурки с размер на зърно грах. Поливането се прекратява за 13-15 дена от момента на охлаждане. В противен случай се стига до формиране на гъста първа вълна.

• Температурата в помещението трябва да се намали.

• Нужно е да се намали и влажността на въздуха и съдържанието на CO2.

Четири са микро-климатичните фактори с решаващо значение за формирането на печурките:

1. Температурата на компоста.

Температурата на компоста в тази фаза се намалява от 25C на 19-21C. Намаляването на температурата трябва да се извърши в период от 5 – 6 дена.

2. Температура на въздуха.

Температурата в помещението трябва да се намали на 18C, постепенно за 5 до 6 дена. С постепенното намаляване на температурата на въздуха се осигуряват условията за получаване на голяма и качествена печурка и равномерно разпределена вълна.

3. Влажност на въздуха.

Когато развитието на мицелите се спре, се стига до задебеляване на мицелите и формиране на малки възели (малкия възел всъщност е бъдеща печурка). В този период мицелите и формираните възели са много чувствителни на дехидриране, и е изключително важно в тези 4 до 5 дни влажността на въздуха да бъде 95%. В противен случай ще се стигне до изчезване на формираните възели.

4. Съдържание CO2.

Съдържанието на CO2 за 4 до 5 дена от началото на охлаждането трябва от 4.000 - 6.000 ppm да се намалят на 1.300 ppm, тъй като това е едно от условията за формиране на печурка. В случай на високо съдържание на CO2 ще се стигне до изчезване на формираните възели и мицелите отново ще се върнат във вегетативна фаза.

VI. Дейности в обекта от формиране до излизане на първата вълна и първата вълна.

В този период най-важно е да се обърне специално внимание на поливането на покривката. Като се вземат предвид следните фактори:

1. Печурките трябва да имат минимален размер (зърно грах), преди да се започне с поливането. Ранно поливане ще предизвика стагнация.

2. Прекомерното поливане също може да предизвика стагнация.

3. Трябва да се добави достатъчно вода, за да се осигури достатъчно влажност, така че покривката след първата вълна да бъде достатъчно мека за излизане на втора вълна. За нея трябва да се започне с поливането по средата на първата вълна. С това ще се избегне поливането на новоформираните гъби от втората вълна, а с това ще изчезне и опастността от тяхното унищожаване. Поливането трябва да спре в края на първата вълна и отново да се започне след формирането на гъбите в другата вълна, при оптимална големина.

4. Оптималният режим на поливане изключва възможността от изсъхване на контактния слой покривка - компост.

VII. Втора вълна.

Микро климатични условия:

• Развитието на бъдещите гъби прави по-интензивна емисията на CO2, влагата и топлината. Необходимо е условията в обекта да се контролират стриктно през вентилационната система, за да се поддържат благоприятни за развитието на гъбата условия. А именно: температура на въздуха 17-18 C, RH 88-90%, CO2, 1000-1500 ppm. Поддържането на тези стойности трябва става постепенно. Слабото движение на въздуха и слабата вентилация създават проблем с евапорацията (стъкловидни/гладки петна на гъбите). Силното движение на въздуха или вентилацията създават излишна загуба на активността на компоста. Силно движение на въздуха в съчетание с ниска релативна влажност довежда до формиране на черупки на гъбите. Ако гъбите са сбити, емисията на CO2 и евапорацията ще бъдат блокирани, без значение от силното движение на въздуха. Като последици се явяват тънки, дълги стъбла и открити гъби. Ако се допуснат тези грешки, втората вълна гъби също ще бъде повлияна от тях.

• При края на първата вълна температурата на компоста се повишава. Температурата на въздуха обикновено се контролира и се довежда до константна стойност (17-18 C) по време на и след излизане на първата вълна. Развитието на втората вълна започва веднага след падане на температурата в компоста.

• Поливането, касаещо втората вълна трябва да се завърши до края на първата вълна. По-нататъшни поливания се извършват след като новооформените гъби от втората вълна са с размер на грахово зърно. Новосформираните гъби са много чувствителни към директен контакт с вода и евентуално поливане през този период може да доведе до унищожение на определен брой от новосформираните гъби. Поливане може да се приложи само като коригираща мярка, в случай че съществува силно формирана втора вълна.

• Нивото на CO2 и релативната влажност на въздуха трябва да се поддържат на нивото от първата вълна. Поради намалена активност на компоста може да се намали и движението на въздуха, с което да се запази достатъчна активност на компоста за третата вълна. В периода между вълните трябва да се повиши нивото на влажност на въздуха поради по-лесно формиране на следваща вълна (85-90%). При високо ниво на CO2 в периода на формиране на втората вълна се унищожават новооформените гъби. Голям процент на влажност на въздуха забавя евапорацията, с което намалява активността на компоста и всички процеси спират, с което пък дават възможност за появяване на патогени и болести.

VIII. Трета вълна.

За да се осъществи третата вълна е необходимо покривката да се поддържа доста мека след втората вълна, като се задържи достатъчна активност на компоста. Активността на компоста се оглежда в разликата на температурата компост-помещение.

В случай, че тази разлика е малка, има два начина активността да бъде форсирана:

a) Температурата в помещението трябва да се повиши на 22-23 C, така че температурата на компоста да достигне 21 C. След което температурата в помещението се намалява на 17-18C.

b) Температурата в помещението се намалявя на 16-17C, с което се постига по-голяма разлика. Това се прави само, в случай че компостът може да поддържа достатъчна разлика.

Останалите параметри трябва да се поддържат ??? както и по време на втората вълна, но да се обърне внимание на влажността на покривката. Суха покривка дава възможност за силно формиране, което дава лесна и некачествена гъба, докато много влажна покривка намалява активността и забавя процесите.

IX. Заключение.

Основни условия за качествена рожба:

1. Да се осигурят оптимални микро климатични условия в обекта.

2. Качествена покривка.

3. Правилно поливане (недостатъчна влажност изсушава мицелите в покривката и намалява продукцията, докато голяма влажност предизвиква спиране на ръста и развитието; 1kg гъби = 2 l вода).

4. Висока хигиена и правилна употреба на химическите средства (слаби дози не предотвратяват от разширяване на болести, докато силните дози влияят негативно на продукцията).

Същият график се повтаря за формирането на всяка следваща вълна.

Графика на технологията на отглеждане
Графика на технологията на отглеждане