Информация за отрасъла в България

Новата технология за бункерно компостиране предполага висока степен на гаранции за качество, скъсени срокове на протичане на основните технологични процеси и сигурност за нашите клиенти, които много по-добре могат да планират своя бизнес.

ФАКТИ:

1. Технологията

Производството на култивирана печурка в България от години изоствава в технологично отношение от това във водещите страни. Основният проблем на гъбопроизводството у нас е невъзможността да се добие качествен компост – хранителната среда на култивираната гъба. Причина за това е лошата техническа снараженост на стопанствата и тяхната огромна раздробеност . Процесът на “компостиране” в България протича по отдавна отхвърлена технология – компостните купове се разбъркват на открито, като в атмосферата се изхвърлят завишени емисии амоняк, феноли, въглероден двуокис и други вредни и миризливи газове. Отпадните води, силно замърсени с органични примеси най-вече на нитратна основа, се оттичат неконтролируемо към откритите и подземни водосбори.

2. Конкуренция

Такава в отрасъла на практика няма. В България в момента работят над 120 малки площадки за компост. Нито една от тях не е изградено от началото до края според технологичните изисквания и не отговаря на европейските стандарти. Освен че вредят на околната среда, те са далеч от всякакви санитарно-хигиенни норми и условия за безопасност на труда. Повечето манипулации там се извършват ръчно и са извън какъвто и да било технологичен контрол. В резултат на това клиентите на тези „предприятия” работят на ръба на риска от пълен провал и често са принудени да бракуват цели партиди.

3. Гъбите като търговска стока

- Култивираните гъби представляват огромно богатство като храна и търговска стока. Те са чист природен продукт, който успешно конкурират месото по съдържание на протеин.

- Годишната консумация на гъби само в страните от Европейския съюз е над 1060 хил. тона, като цената на прясната култивирана печурка, например, непрекъснато расте и в момента е от порядъка на 1,6-2,10 евро.

4. Пазарна среда

- Въпреки че изглежда трудоемко и не съвсем привлекателно, гъбопроизводството е най-добре развито именно в страни с изключително висок стандарт – Холандия, Великобритания, Ирландия, Франция, Италия, Белгия. Като нов лидер в гъбопроизводството през последните години се очертава Полша. Заради подходящите климатични условия и богата суровинна база много от големите инвеститори от Холандия и Белгия изнасят своето производство именно в Полша.

- Търсенето на гъби по света непрекъснато расте. Освен към култивираната печурка все по-голям интерес се забелязва към култивираната кладница, която вече заема над 26% от пазара в Европа.

- Въпреки проблемите на стопаните у нас, България все още е лидер в производството на култивирани гъби на Балканите. Нашата страна произвежда близо 11 000 тона гъби годишно, колкото и Румъния. За сравнение производството на гъби в Сърбия заедно с Косово е около 8000 тона, а на Гърция – едва 2000 тона. В същото време тенденцията към увеличаване на търсенете е стабилна през последните години, което позволява на много производители от Унгария и Полша да търгуват на Балканите. Суровината не достига и на преработвателните предприятия, които са поставени в особено затруднено положение след ограничаването на контрабандния внос на суровина от Китай. В тази връзка кандидатът не очаква никакви проблеми с реализацията на бъдещата си продукция и има ясна визия за конкретните продажби.

5. Национална география на отрасъла

- Гъбопроизводството в България се развива основно в 4 района – Пловдивско-Пазарджишки, Хасковски, Русенски и Варненски. Най-много производители – около 700 земеделски стопани и фирми, работят в Пловдивско-Пазарджишкия регион. Близо до Пловдив е и най-голямата борса за прясна печурка – тържището в Първенец. В района са разположени и големи предприятия за преработка на гъби. Гъбопроизводството в България е организирано основно като дребен семеен бизнес. Малките стопанства са разположени във фамилните дворове, като най-често представляват временни постройки от оранжериен тип. Гъбарниците не разполагат със сответните климатични и вентилационни системи и това не позволява отглеждането на повече от две или максимум три реколти годишино. Най-честите обеми са отглеждането на култивирана печурка от 25 до 30 тона компост на клетка, разпределен в 10-килограмови полиетиленови торби. Добивите у нас са около 160-180 кг гъби от тон компост, което показва, че едно от описаните по-горе стопанства произвежда средно 20-22 тона гъби годишно. Общото производство на гъби в Пловдивско-Пазарджишкия район в момента е около 3000 тона годишно, като за целта отработват около 100 000 тона суров компост. Около 150 от всичките 700 производители в Южна България имат собствени термични камери за пастьоризация на компоста, а около 100 произвеждат сами компоста си. Повечето от тях работят по примитивна технология с много ниска техническа снаряженост и използват основно ръчен труд. Тези малки стопанства едва ли ще успеят да отговорят на европейските стандарти за опазване на околната среда, хигиената и безопасността на труда. В тази връзка повечето от тях за съжаление ще трябва да прекратят дейността си, което ще доведе до още по-голямо търсене на култивирани гъби на пазара.